“Това не е в интерес на Гърция”, изтъкна той в интервю за в. “Рейнише пост”.

Министърът посочи, че ако има пропуски в програмата, решена от гръцкото правителство, Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия, плащанията ще бъдат спрени. “Атина е длъжна да прилага тази програма,” добави той.

Шойбле предложи да бъде разработена процедура за “регулиран фалит” на страни от Европейския съюз при случай на повторение на криза като гръцката, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на същото интервю. В екстремни случаи страните от еврозоната биха могли да осъществят “регулиран фалит”, без да създават заплаха за еврозоната като цяло, подчерта той.

Волфганг Шойбле има среща днес с германски банкери, за да убеди играчите на пазара, че Гърция напредва в правилна посока и вече е приела програма на строги икономии, допълва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Междувременно Германската социалдемократическа партия (ГСДП), основната опозиционна сила в Германия, днес настоя гласуването в Бундестага на законопроекта за отпускане на финансова помощ за Гърция да бъде свързано с вот на доверие, предаде ДПА.
Според германската конституция всяко гласуване в парламента може да бъде свързано с вот на доверие. Тогава за приемането на закона е необходимо абсолютно мнозинство или 312 гласа. Ако законопроектът не бъде приет, правителството пада.

Въпросът е подходящ за гласуване с вот на доверие, тъй като става дума за милиарди евро от парите на държавата, а и защото е време Меркел да провери подкрепата, с която разполага в парламента, коментира Томас Оперман, “ястребът” на ГСДП в парламента.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2016422261

За сравнение – в страни като Швеция, Дания и Холандия, чрез социални мерки рискът от бедност е намален с около 60%. Европейската комисия оценява риска от бедност на базата на това, какъв дял от хората не могат да плащат ипотеката си, наема или сметката си за ток и парно.

От значение е и това каква част от тях не могат да си позволят нов телевизор или хладилник, да се хранят пълноценно или да отидат на ваканция. /БНР

Това става ясно от получената до този момент в Националната агенция за приходите (НАП) информация от данъчните администрации на страни членки на ЕС за доходите от спестявания под формата на изплатени лихви на български граждани.

Общата сума на доходите от лихви, които българите са получили в чужбина възлиза на приблизително 2.7 млн. евро.

Приходната администрация все още не е получила данни за това какви спестявания са изплатени на българите от Франция, Малта, Португалия и Словения.

Три от страните членки на ЕС – Австрия, Белгия и Люксембург, не обменят информация за доходите от спестявания на гражданите от други страни в ЕС.
Те обаче задължително облагат тези доходи с данък при източника в размер на 20% и го превеждат на съответната държава-членка.

До сега по сметката на българската приходна администрация са постъпили близо 1,7 млн. лв. данък върху доходите от спестявания на българи.

Повечето от гражданите от ЕС, които получават доходи от лихви по банкови сметки, лихви по облигации, държавни ценни книжа и от колективни инвестиционни схеми от други страни в ЕС, са задължени да подават декларации пред местните данъчни администрации.

Срокът за подаване на декларации от всички българи е 30 април на годината следваща годината на получаване на дохода от спестяванията им от ЕС.

След като получи пълната информация за този вид доходи на българските граждани от ЕС, НАП ще извърши съпоставка с подадените декларации за облагане на доходите от 2007 г. и 2008 г.

При установени разминавания ще се възлагат проверки или ревизии на онези български граждани, които не са декларирали доходите си от лихви в чужбина.

От 2009 г. доходите от лихви на българските граждани от ЕС и Европейското икономическо пространство са необлагаеми.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_910514211