Очакват 15% ръст на пазара на имоти у нас догодина

През 2010 г.  най-вероятно лихвите по ипотечните заеми ще спаднат средно с 1%, като за кредитите в левове ще достигнат 8,5%, а за тези в евро – 7,5%.

Търсенето на недвижими имоти в началото на годината ще бъде слабо поради редица външни за банковия и имотния сектор фактори, но през пролетта на пазара ще започнат да излизат нови атрактивни предложения. Та че към края на 2010 година пазарът ще покаже ръст от 15% спрямо настоящата 2009 г., прогнозират от Кредит Център.

Като цяло следващата година ще се движи под знака на различния пазар – профилът на идеалния клиент ще се запази и банките няма да либерализират значително изискванията,но добрите клиенти ще получават по-добри условия. В края на 2010 година се очакват и първите продукти за рефинансиране, както и активност от страна на потребителите за предоговаряне и рефинансиране на стари ипотеки.

Като цяло положителните тенденции на ипотечния пазар продължават и през ноември сочи анализът на КредитЦентър за предпоследния месец на годината. Само за месец средният размер на усвоените ипотеки е възстановил малко над 9% от стойността си и вече надвишава 40 000 евро.

Запитванията са нараснали с 15%, като въпреки активните рекламни кампании, банките привличат предимно „качествени” кредитоискатели. Това влияе положително както на общите обеми, реализирани през периода, така и на срока за одобрение и усвояване.

Данните на КредитЦентър сочат, че около 40% от всички запитващи имат идеалния за банките профил: осигурителен доход на домакинството над 2000 лв.; осигурено самоучастие за над 40% от стойността на придобивания имот; липса на други кредити или лизинги; възраст 30-35 години; постоянна месторабота със стаж над 2 години.

И не на последно място, този клиент е избрал и иска да купи с кредита напълно завършен имот в квартал с добър имидж и изградена инфраструктура.

През месец ноември гъвкавост показаха и две от банките, като предложиха продукти, разработени специално за кризата.

Това са кредити с фиксирана лихва за началния период от една и съответно две години, като лихвите тръгват от 6,85% за десетгодишни заеми в евро. Основната цел на тези продукти е да дадат сигурност на ползвателите през периода на криза и в същото време възможност след нейното отшумяване, когато икономическата среда ще се подобри, да се възползват от по-добрите пазарни лихвени нива.

В края на календарната година, хората, които купуват имот с кредит, трябва да бъдат по-внимателни при определяне на сроковете в предварителните си договори. Съветът на експертите е да се остави пролука от минимум два месеца, тъй като декември е активен само през първата си половина, а част от ключовите институции са във ваканция през януари, което ще удължи сроковете за събиране на необходимите документи и изповядването на сделката.

Средният размер на изтеглените кредити за страната през ноември е 40 487 евро.

Средният размер на изтеглените в София ипотечни кредити нараства значително, въпреки сравнително по-ниския процент на финансиране и изискването потребителите да разполагат със спестени средства. Това означава, че на пазара се търгуват по-големи и/или по-качествени имот с по-висока обща цена. Според брокери, купувачите на имоти търсят жилища за 40 – 45 хиляди евро, което съпоставено към средния размер на ипотеките означава, че сделките в най-ниския ценови сегмент по различни причини се реализират без или с много малко външно банково финансиране.

Младите българи на възраст между 30 и 35 години и трудов стаж от десет години се оказват не само най-подходящи, но и най-активни при тегленето на кредити. Възрастта се оказва ключова в характеристиката на идеалния банков клиент, тъй като кариерното развитие през този ранен период е показателна за амбициите, отговорността и бъдещото на клиента. Слабото място на младите потребители са събраните средства за самоучастие. В по-голям процент от случаите, те ги получават от родителите си или от продажба на наследствен имот.

Въпреки ръстът на средния размер, най-голям дял продължават да заемат кредитите между 10 и 30 000 евро. Причината е в нежеланието на по-голяма част от клиентите да поемат по-висок от средния за възможностите им риск.

Срокът, за който се теглят кредитите, спада през последните месеци. Тенденцията е пряко свързана с повишаването на финансовата култура на потребителите, които търсят оптималната сума за разумен срок, така че да платят по-ниска цена за целия период и в същото време да могат да си позволят месечната вноска.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_611684372

Световната банка ни сложи в черен списък

Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове. Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро. От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци. В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции. “По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове”, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. “Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. “продавачи на страх”. Те от това печелят”, добави финансистът. И икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. “В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни”, каза той. “Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят”, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.