Спадът в строителството продължава

През четвърто тримесечие на 2009 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 343 жилищни сгради с 3 921 жилища в тях и с 513 059 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 63 административни сгради/офиси с 28 903 кв. м РЗП и на 1 142 други сгради със 745 449 кв. м РЗП, съобщи НСИ.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2008 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 45.2% по – малко, а жилищата в тях с 69.6%. Това е най-силният спад на годишна база от началото на кризата в сектора, като през предишното тримесечие пониженията бяха съответно 35% за жилищтните сгради и  60.5% за жилищата в тях.

Административните сгради намаляват с 37.0%, а другите видове сгради с 25.4%. При всички видове сгради е регистриран спад и на РЗП, съответно при жилищните – със 70.5%, при административните – със 73.9%, а при другите сгради – с 41.5%.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради и жилищата в тях намаляват с 24.7%, а застроената им площ с 23.9%. Административните сгради са по-малко с 25.0% , а спадът на РЗП е с 47.1%. Другите сгради намаляват с 11.4%, а тяхната РЗП се увеличава с 20.6%.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2008 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 45.2% по – малко, а жилищата в тях с 69.6%. Административните сгради намаляват с 37.0%, а другите видове сгради с 25.4%. При всички видове сгради е регистриран спад и на РЗП, съответно при жилищните – със 70.5%, при административните – със 73.9%, а при другите сгради – с 41.5% .

През четвърто тримесечие на 2009 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в следните области: Бургас – 155, София(столица) – 150, Пловдив – 143, София – 141 и Варна  -128. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите: София (столица) – 773, Варна – 604, Пловдив – 450 и Бургас – 419 .

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_755511335

Източна Европа може да потъне още веднъж

И Европейската централна банка не изключва двойна рецесия, а директорът на МВФ Доминик Строс-Кан и страните от Г-20 настояват за продължаване на държавното стимулиране на икономиките, за да се избегне такава двойна криза. Много икономисти вярват, че всякакви признаци на възстановяване се дължат единствено на трилионите долари, изсипани глобално от правителствата в спасителни пакети. За растяща опасност от двойна криза предупреждават и двете най-видни американски икономически светила в момента: Нуриел Рубини, който предсказа световната финансова криза, и финансистът Мохамед Ел Ериан, друг пророк на кризата, смятан за финансов гений и вероятен бъдещ директор на МВФ.

Според Ел Ериан и Рубини има голяма опасност производството да остане потиснато поради безработицата, замразените доходи и липсата на кредитиране – всичко това ще хвърли икономиките в още една водеща надолу крива. Ел Ериан казва още, че докато не намалее безработицата (а той предвижда необикновено дълъг период на растяща безработица) и не се увеличат доходите няма надежди за стабилно възстановяване. Именно тези два фактора са ключът към възстановяването, твърди финансистът.

Мохамед Ел Ериан, който управлява $ 850 млрд. инвестиции в PIMCo, предупреждава, че посрещнатите с еуфория признаци за икономическо съживяване са подвеждащи: Нещата съвсем не вървят към по-добро, те просто се влошават по-бавно, заяви наскоро той. Според списание BusinessWeek точно това се случва в Източна Европа: нещата просто се влошават малко по-бавно, но мнозина бързат да приемат по-бавното свиване на икономиките като знак за съживяване.

Пример за това е Латвия, където се шири оптимизъм, тъй като икономиката на страната се е свила „само” с 19.6% вместо с предвидените 22 – 28%. Източна Европа съвсем не е защитена от двойна криза, пише Wall Street Journal. Според изданието има голяма вероятност икономиките в региона да потънат още веднъж преди за започне „истинско възстановяване”. Причина за тази прогноза е зависимостта на икономическата активност в Източна Европа от възстановяването на Германия и на еврозоната. Но според икономисти като Нуриел Рубини развитите европейски икономики ще се възстановяват бавно, а ако пострадат от двойна криза, може да последва продължителна стагнация.

BusinessWeek се чуди на смайващия правителствен оптимизъм в Източна Европа, където в много от страните се държали така, „сякаш кризата не ги засяга”. Сега всички чакат пари отвън, защото хазните се изпразват, пише списанието, но с оглед на опасността от двойна криза инвеститорите остават крайно предпазливи. По отношение на прогнозите за Източна Европа икономистите са единодушни, че регионът ще остане в криза по-дълго от другите. Източноевропейските икономики могат да се възстановят само в условия на глобален икономически подем, но това е далечна перспектива, твърди Wall Street Journal. Тази перспектива може да се отдалечи още повече, ако двойната криза се превърне от теория в реалност.

Друг американски икономист, нобеловият лауреат Гери Бекър, внася допълнителен песимизъм в дискусията, въпреки убеждението му, че двойна криза няма да има. Бекър очаква дори бурно възстановяване, но не в държавите, в които населението намалява. По тази причина икономистът не вярва, че Европа ще се съвземе изцяло: Всички държави в Европа, казва той, са с демографски проблеми, тъй като населението им има отрицателно възпроизводство. Най-сериозен е проблемът в Германия, Италия, Белгия, Испания и Източна Европа.

Бекър твърди, че икономическата съдба на държавите се определя от тяхната демографска картина. Държавите с ниска раждаемост ще останат в перманентна рецесия, прогнозира експертът.

Източник: hххp://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=18918