Върхът на лошите кредити предстои

Намаление на лихвите и по кредитите, и по депозитите, прогнозират икономистите на УниКредит Груп в последното си проучване за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, който представи частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г.

“Като цяло в периода след кризата (2012 – 2015) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007, особенно що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата”, обясни Павлов. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите, което на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането, ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на УниКредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат своя пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните нива от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат от отписване на активи поради рецесията, ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. „При тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките смятаме, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво”, обясни Павлов.

В отговор на натиска върху профитабилността, резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса, банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп.

„Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен, както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителният дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги”, смята Павлов.

„Пълното възстановяване от кризата изисква време, но обвързаността ни към региона се оказа определено правилната стратегия”, смята Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на УниКредит Груп в ЦИЕ.

По думите му банковият бизнес ще започне пълното си възстановяване през 2011 и “УниКредит Груп е напълно подготвена да се възползва от него”. „Групата определено печели от диверсификацията на бизнеса си. Наскоро обявеното увеличение на капитала още повече ще засили позициите и готовността ни да подкрепяме развитието на региона”, каза Гицони.

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът най-вероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат икономистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредита в момента следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсена на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове общо кредите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Ние не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опита на други страни преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка.

Банките ще трябва да обвържат понататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на УниКредит. В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании-майки в чужбина.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност – 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. Така, въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобален шок върху региона беше избегнат.

По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи опериращи в ЦИЕ спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарии, се посочва в доклада на УниКредит.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2000239921

Кризата удари сериозно и мебелната промишленост

30% по-малък обем продажби на годишна база са реализирали предприятията в мебелната промишленост през второто тримесечие на 2009 г. Това показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора в България.

Производството в подсектора по цени от 2005 г. е по-малко с 36% в сравнение със същия период на 2008 г.

Наблюдава се сериозен спад на вноса с 36.3% през второто тримесечие. Спадът за полугодието е с близо 25%. Темпът на намаление на износа също се засилва – 28.3% през второто тримесечие срещу 21% през първото. Вносът намалява с близо една трета по-бързо от износа, което води до положителен външнотърговски стокообмен. През полугодието, обаче, положителното салдо намалява с 30%.

Основната част от произведените в България мебелите са предназначени за износ. През второто тримесечие производителите, включени извадката, са продали на вътрешния пазар около 20% от произведените от тях мебели.

От анализа на БСК става ясно и, че през второто тримесечие на 2009 г. с 35% по-малък обем продажби реализират предприятията в Дървообработващата промишленост спрямо същия период година по-рано.

Намалението през първата половина на годината е 42%. Резултатите от месечното изследване показват, че продажбите на наблюдаваните предприятия са по-малки по всички наблюдавани продукти.

Вносът на дървен материал и изделия от дърво пада на половина. През второто тримесечие 2.3 пъти, а през полугодието – 2.1 пъти. Спадът на износа продължава, но с по-бавен темп спрямо първите три месеца на 2009 г.

Спадът на вноса през второто тримесечие е 6.2 пъти по-голям от този на износа. В резултат салдото е положително с над 12 млн. евро, като година по-рано е отрицателно.

Основната част от обработения дървен материал и изделия от него е предназначено за вътрешния пазар.

Източник:  http://money.ibox.bg/news/id_539322484

Източна Европа може да потъне още веднъж

И Европейската централна банка не изключва двойна рецесия, а директорът на МВФ Доминик Строс-Кан и страните от Г-20 настояват за продължаване на държавното стимулиране на икономиките, за да се избегне такава двойна криза. Много икономисти вярват, че всякакви признаци на възстановяване се дължат единствено на трилионите долари, изсипани глобално от правителствата в спасителни пакети. За растяща опасност от двойна криза предупреждават и двете най-видни американски икономически светила в момента: Нуриел Рубини, който предсказа световната финансова криза, и финансистът Мохамед Ел Ериан, друг пророк на кризата, смятан за финансов гений и вероятен бъдещ директор на МВФ.

Според Ел Ериан и Рубини има голяма опасност производството да остане потиснато поради безработицата, замразените доходи и липсата на кредитиране – всичко това ще хвърли икономиките в още една водеща надолу крива. Ел Ериан казва още, че докато не намалее безработицата (а той предвижда необикновено дълъг период на растяща безработица) и не се увеличат доходите няма надежди за стабилно възстановяване. Именно тези два фактора са ключът към възстановяването, твърди финансистът.

Мохамед Ел Ериан, който управлява $ 850 млрд. инвестиции в PIMCo, предупреждава, че посрещнатите с еуфория признаци за икономическо съживяване са подвеждащи: Нещата съвсем не вървят към по-добро, те просто се влошават по-бавно, заяви наскоро той. Според списание BusinessWeek точно това се случва в Източна Европа: нещата просто се влошават малко по-бавно, но мнозина бързат да приемат по-бавното свиване на икономиките като знак за съживяване.

Пример за това е Латвия, където се шири оптимизъм, тъй като икономиката на страната се е свила „само” с 19.6% вместо с предвидените 22 – 28%. Източна Европа съвсем не е защитена от двойна криза, пише Wall Street Journal. Според изданието има голяма вероятност икономиките в региона да потънат още веднъж преди за започне „истинско възстановяване”. Причина за тази прогноза е зависимостта на икономическата активност в Източна Европа от възстановяването на Германия и на еврозоната. Но според икономисти като Нуриел Рубини развитите европейски икономики ще се възстановяват бавно, а ако пострадат от двойна криза, може да последва продължителна стагнация.

BusinessWeek се чуди на смайващия правителствен оптимизъм в Източна Европа, където в много от страните се държали така, „сякаш кризата не ги засяга”. Сега всички чакат пари отвън, защото хазните се изпразват, пише списанието, но с оглед на опасността от двойна криза инвеститорите остават крайно предпазливи. По отношение на прогнозите за Източна Европа икономистите са единодушни, че регионът ще остане в криза по-дълго от другите. Източноевропейските икономики могат да се възстановят само в условия на глобален икономически подем, но това е далечна перспектива, твърди Wall Street Journal. Тази перспектива може да се отдалечи още повече, ако двойната криза се превърне от теория в реалност.

Друг американски икономист, нобеловият лауреат Гери Бекър, внася допълнителен песимизъм в дискусията, въпреки убеждението му, че двойна криза няма да има. Бекър очаква дори бурно възстановяване, но не в държавите, в които населението намалява. По тази причина икономистът не вярва, че Европа ще се съвземе изцяло: Всички държави в Европа, казва той, са с демографски проблеми, тъй като населението им има отрицателно възпроизводство. Най-сериозен е проблемът в Германия, Италия, Белгия, Испания и Източна Европа.

Бекър твърди, че икономическата съдба на държавите се определя от тяхната демографска картина. Държавите с ниска раждаемост ще останат в перманентна рецесия, прогнозира експертът.

Източник: hххp://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=18918

Фирмената задлъжнялост вече е непосилна

Дълговете на бизнеса у нас стигнаха рекордната сума от 160 млрд. лв., съобщи вчера зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Това означава, че фирмите в България имат да връщат 1.5 пъти повече пари отколкото изкарват.
От огромната сума 100 млрд. лв. са междуфирмените задължения, а по-голямата част от тях – към 60 млрд. лв., са просрочени.
Данните, огласени от БСК вчера, са до момента.
Само допреди 1-2 години забавените плащания бяха около 40 млрд. лв., т.е. увеличението е с близо 50%.
Целият корпоративен дълг в края на 2007 г. беше в размер на 116 млрд. лв., а междуфирменият – 81 млрд. лв.
От камарата признават, че статистиката им леко преувеличава реалната картина, но у нас няма организация, която да има по-точни данни за корпоративния дълг.
Страната т. г. се очаква да произведе брутен вътрешен продукт за 63.7 млрд. лв. При положение че бизнесът има да връща 160 млрд. лв., съотношението корпоративен дълг/БВП става 250%, сочат още данните на БСК.
За сравнение процентът в САЩ е около 100%, а в ЕС – към 130%. “Още по-лошото е, че приходите от дейността на фирмите са с 9% по-ниски от размера на дълговете им, т.е. това, което произвеждат, е по-малко от това, което имат да връщат, при това без да се брои сивата икономика”, обясни още Камен Колев.
Според него кризата определено е сред причините за задълбочаването на проблема.
Просрочените дългове тежат в икономиката и препятстват по-сериозното увеличаване на БВП на страната.
Страшното е, че това вече може да доведе и до верижни фалити на фирми, особено на по-малки дружества.
“Даже и да сте новосъздадена, коректна фирма, излизате на пазара, плащате на доставчици, на работници, произвеждате нещо, предоставяте го на клиента, но той не ви плаща. Така, без да го желаете, и вие влизате в порочния кръг на задлъжнялостта”, обясняват експерти.
Най-сериозно е положението в транспорта, строителния сектор и фирмите за бяла и черна техника.
Плащанията от чужбина за много фирми износителки също се бавят.
Държавата трябва да спре да бави плащанията си към бизнеса – от ДДС, за лекарства, за пътища и т.н., настояват от БСК. В момента пътната агенция дължи на частния сектор 130 млн. лв., каза Колев.
Той посъветва фирмите да сключват арбитражни споразумения и да проучват контрагентите си, за да се защитят.
Спешно трябва да се въведат по-бързи и лесни процедури за събиране на вземания, твърдят юристи.
В момента процедурите по несъстоятелност отнемат средно 3 години. Освен това процъфтяват куп измамнически схеми, в които чрез съдебни хватки и подкупи мними бизнесмени завличат свои партньори.

Автор: http://krizata.blog.bg/

Как да познаем, че рецесията е на път да си отиде?

Шест признака, по които да познаем, че рецесията е на път да си отиде…

1. Жилищните цени бележат ръст;

2. Процент безраотица се понижава трайно;

3. Националната валута се засилва;

4. Лихвените нива се съвземат от сегашните дъна

5. Стабилен ръст в одобрените ипотеки

6. Доверието на фондовите пазари се завръща