Върхът на лошите кредити предстои

Намаление на лихвите и по кредитите, и по депозитите, прогнозират икономистите на УниКредит Груп в последното си проучване за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, който представи частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г.

“Като цяло в периода след кризата (2012 – 2015) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007, особенно що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата”, обясни Павлов. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите, което на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането, ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на УниКредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат своя пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните нива от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат от отписване на активи поради рецесията, ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. „При тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките смятаме, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво”, обясни Павлов.

В отговор на натиска върху профитабилността, резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса, банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп.

„Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен, както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителният дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги”, смята Павлов.

„Пълното възстановяване от кризата изисква време, но обвързаността ни към региона се оказа определено правилната стратегия”, смята Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на УниКредит Груп в ЦИЕ.

По думите му банковият бизнес ще започне пълното си възстановяване през 2011 и “УниКредит Груп е напълно подготвена да се възползва от него”. „Групата определено печели от диверсификацията на бизнеса си. Наскоро обявеното увеличение на капитала още повече ще засили позициите и готовността ни да подкрепяме развитието на региона”, каза Гицони.

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът най-вероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат икономистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредита в момента следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсена на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове общо кредите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Ние не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опита на други страни преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка.

Банките ще трябва да обвържат понататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на УниКредит. В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании-майки в чужбина.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност – 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. Така, въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобален шок върху региона беше избегнат.

По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи опериращи в ЦИЕ спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарии, се посочва в доклада на УниКредит.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2000239921

По-ниски лихви

Запитванията за кредит бележат ръст

Сериозен скок в броя на запитванията за кредит отчитат агенциите, които предлагат консултации в избора на банков заем.

През последния месец те са с 20% повече, съобщи БиТиВи.

В момента от пет запитвания се стига до две реални сделки, уточняват консултантите.

Това не трябва много да ни радва и да връща оптимизма, който имахме 2006 – 2008 година на пазара, коментират обаче специалистите.

Според тях пазарът продължава да е рисков и всяка необмислена стъпка може да струва скъпо.

Над 300 хотела – в ръцете на банките?

Над 300 хотела у нас отиват в ръцете на банките?

Заради спада в броя на туристите, собствениците на хотели са в силно затруднение да изплащат кредитите за строителството им и може в края на годината банките да се окажат собственици поне на 300 хотела. Това коментира пред Дарик Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. И националната банки, и правителството предприеха доста мерки по отношение на намаляване на основния лихвен процент, но няма никакво движение по отношение на лихвите на банките към инвеститорите в туризма, каза Драганов.

При липса на туристи, при липса на приходи в следствие на различните оферти, които бяха направени към туристите в посока намаляване на цените – офертите три седмици на цената на две, различни намаления и отстъпки, които стигат до минус 30 процента – всичко това намалява приходите с близо 25 процента от очакваните приходи в туризма. Тоест ние няма да получим парите, които сме получили миналата година, обясни още той. „И при условие че има такива тежки дългове, които трябва да се плащат и към банките – това означава, че банките действително трябва да помислят за някакви нови специалности от типа банкер-хотелиер, касиер-готвач и каквото и да е друго, но те ще станат собствениците на тази база, която в момента страда от това, че нито има туристи, нито има разбиране по отношение на сериозния финансов проблем, който ще възникне към края на лятото”, каза още Драганов.

Източник:  lev.bg