Очакват 15% ръст на пазара на имоти у нас догодина

През 2010 г.  най-вероятно лихвите по ипотечните заеми ще спаднат средно с 1%, като за кредитите в левове ще достигнат 8,5%, а за тези в евро – 7,5%.

Търсенето на недвижими имоти в началото на годината ще бъде слабо поради редица външни за банковия и имотния сектор фактори, но през пролетта на пазара ще започнат да излизат нови атрактивни предложения. Та че към края на 2010 година пазарът ще покаже ръст от 15% спрямо настоящата 2009 г., прогнозират от Кредит Център.

Като цяло следващата година ще се движи под знака на различния пазар – профилът на идеалния клиент ще се запази и банките няма да либерализират значително изискванията,но добрите клиенти ще получават по-добри условия. В края на 2010 година се очакват и първите продукти за рефинансиране, както и активност от страна на потребителите за предоговаряне и рефинансиране на стари ипотеки.

Като цяло положителните тенденции на ипотечния пазар продължават и през ноември сочи анализът на КредитЦентър за предпоследния месец на годината. Само за месец средният размер на усвоените ипотеки е възстановил малко над 9% от стойността си и вече надвишава 40 000 евро.

Запитванията са нараснали с 15%, като въпреки активните рекламни кампании, банките привличат предимно „качествени” кредитоискатели. Това влияе положително както на общите обеми, реализирани през периода, така и на срока за одобрение и усвояване.

Данните на КредитЦентър сочат, че около 40% от всички запитващи имат идеалния за банките профил: осигурителен доход на домакинството над 2000 лв.; осигурено самоучастие за над 40% от стойността на придобивания имот; липса на други кредити или лизинги; възраст 30-35 години; постоянна месторабота със стаж над 2 години.

И не на последно място, този клиент е избрал и иска да купи с кредита напълно завършен имот в квартал с добър имидж и изградена инфраструктура.

През месец ноември гъвкавост показаха и две от банките, като предложиха продукти, разработени специално за кризата.

Това са кредити с фиксирана лихва за началния период от една и съответно две години, като лихвите тръгват от 6,85% за десетгодишни заеми в евро. Основната цел на тези продукти е да дадат сигурност на ползвателите през периода на криза и в същото време възможност след нейното отшумяване, когато икономическата среда ще се подобри, да се възползват от по-добрите пазарни лихвени нива.

В края на календарната година, хората, които купуват имот с кредит, трябва да бъдат по-внимателни при определяне на сроковете в предварителните си договори. Съветът на експертите е да се остави пролука от минимум два месеца, тъй като декември е активен само през първата си половина, а част от ключовите институции са във ваканция през януари, което ще удължи сроковете за събиране на необходимите документи и изповядването на сделката.

Средният размер на изтеглените кредити за страната през ноември е 40 487 евро.

Средният размер на изтеглените в София ипотечни кредити нараства значително, въпреки сравнително по-ниския процент на финансиране и изискването потребителите да разполагат със спестени средства. Това означава, че на пазара се търгуват по-големи и/или по-качествени имот с по-висока обща цена. Според брокери, купувачите на имоти търсят жилища за 40 – 45 хиляди евро, което съпоставено към средния размер на ипотеките означава, че сделките в най-ниския ценови сегмент по различни причини се реализират без или с много малко външно банково финансиране.

Младите българи на възраст между 30 и 35 години и трудов стаж от десет години се оказват не само най-подходящи, но и най-активни при тегленето на кредити. Възрастта се оказва ключова в характеристиката на идеалния банков клиент, тъй като кариерното развитие през този ранен период е показателна за амбициите, отговорността и бъдещото на клиента. Слабото място на младите потребители са събраните средства за самоучастие. В по-голям процент от случаите, те ги получават от родителите си или от продажба на наследствен имот.

Въпреки ръстът на средния размер, най-голям дял продължават да заемат кредитите между 10 и 30 000 евро. Причината е в нежеланието на по-голяма част от клиентите да поемат по-висок от средния за възможностите им риск.

Срокът, за който се теглят кредитите, спада през последните месеци. Тенденцията е пряко свързана с повишаването на финансовата култура на потребителите, които търсят оптималната сума за разумен срок, така че да платят по-ниска цена за целия период и в същото време да могат да си позволят месечната вноска.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_611684372

Рецесията върнала икономиката ни към 1985 г.

Заетостта у нас се е понижавала с 1% годишно след въвеждането на валутния борд, а кризата е върнала обема на производството ни до нивата от 1985 г. Това показва проучване на Българската стопанска камара и Фондация Фридрих Еберт, което беше представено днес. В него се посочва, че за една година промишленият ни сектор се е свил с 20% заради кризата.

Успоредно с ролята си на стабилизатор на финансовата система валутният борд е и възпиращ фактор  особено з експортно ориентираните производство. Заради механизма се очаква българската икономика да излезе по-трудно от рецесията, посочват авторите на изследването.

Според тях икономическата криза ни е връхлетяла точно когато индустрията е достигнала пиковите нива от 1988-89 година.

За последните десет години производителността на труда се е увеличила с 50%, но това основно се дължи на задържане нивото на заплатите, а не на технологичното развитие.

Отраслите, които по-малко са засегнати от кризата у нас в момента са въгледобива, дървопреработването, производството на хартия, пластмаси и метални изделия.

Позициите си подобряват хранителновкусовата промишленост и текстила, но без  прозиводстово на дрехи.

По данни от изследването изключително влошено е състоянието на машиностроенето, нефтопреработването, химическата и електронната промишленост.

Фирмената задлъжнялост вече е непосилна

Дълговете на бизнеса у нас стигнаха рекордната сума от 160 млрд. лв., съобщи вчера зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Това означава, че фирмите в България имат да връщат 1.5 пъти повече пари отколкото изкарват.
От огромната сума 100 млрд. лв. са междуфирмените задължения, а по-голямата част от тях – към 60 млрд. лв., са просрочени.
Данните, огласени от БСК вчера, са до момента.
Само допреди 1-2 години забавените плащания бяха около 40 млрд. лв., т.е. увеличението е с близо 50%.
Целият корпоративен дълг в края на 2007 г. беше в размер на 116 млрд. лв., а междуфирменият – 81 млрд. лв.
От камарата признават, че статистиката им леко преувеличава реалната картина, но у нас няма организация, която да има по-точни данни за корпоративния дълг.
Страната т. г. се очаква да произведе брутен вътрешен продукт за 63.7 млрд. лв. При положение че бизнесът има да връща 160 млрд. лв., съотношението корпоративен дълг/БВП става 250%, сочат още данните на БСК.
За сравнение процентът в САЩ е около 100%, а в ЕС – към 130%. “Още по-лошото е, че приходите от дейността на фирмите са с 9% по-ниски от размера на дълговете им, т.е. това, което произвеждат, е по-малко от това, което имат да връщат, при това без да се брои сивата икономика”, обясни още Камен Колев.
Според него кризата определено е сред причините за задълбочаването на проблема.
Просрочените дългове тежат в икономиката и препятстват по-сериозното увеличаване на БВП на страната.
Страшното е, че това вече може да доведе и до верижни фалити на фирми, особено на по-малки дружества.
“Даже и да сте новосъздадена, коректна фирма, излизате на пазара, плащате на доставчици, на работници, произвеждате нещо, предоставяте го на клиента, но той не ви плаща. Така, без да го желаете, и вие влизате в порочния кръг на задлъжнялостта”, обясняват експерти.
Най-сериозно е положението в транспорта, строителния сектор и фирмите за бяла и черна техника.
Плащанията от чужбина за много фирми износителки също се бавят.
Държавата трябва да спре да бави плащанията си към бизнеса – от ДДС, за лекарства, за пътища и т.н., настояват от БСК. В момента пътната агенция дължи на частния сектор 130 млн. лв., каза Колев.
Той посъветва фирмите да сключват арбитражни споразумения и да проучват контрагентите си, за да се защитят.
Спешно трябва да се въведат по-бързи и лесни процедури за събиране на вземания, твърдят юристи.
В момента процедурите по несъстоятелност отнемат средно 3 години. Освен това процъфтяват куп измамнически схеми, в които чрез съдебни хватки и подкупи мними бизнесмени завличат свои партньори.

Автор: http://krizata.blog.bg/

Световната икономика излиза от рецесия

Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке заяви, че световната икономика започва да излиза от рецесията благодарение на агресивните действия на централните банки и правителствата по целия свят.

Според него икономическата активност се стабилизира както в Съединените щати, така и в останалите страни, след рязкото свиване през последната година. Поради това перспективите за връщане към растеж в близко бъдеще са добри.

Неговото изявление постави началото на икономическия симпозиум в Канзас, на който ще присъстват централни банкери, финансови министри, представители на академичните среди и участници на финансовите пазари от целия свят.

Икономисти, интервюирани от Bloomberg прогнозират, че брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал с 2,2% през третото тримесечие на тази година спрямо предходното, когато се сви с 1% на тримесечна база.

Някои страни, между които Германия, Франция, Япония и Норвегия излязоха от кризата. Международният валутен фонд очаква, че световната икономика ще отчете ръст от 2,5% през 2010 г., но преди това ще се свие с 1,4% през 2009 г.

Организацията на икономическо сътрудничество и развитие заяви, че развитите икономики са се стабилизирали през последното тримесечие. Нейните експерти изчисляват, че техният БВП е останал непроменен през второто тримесечие.

Въпреки добрите икономически данни от последните седмици обаче Бен Бернанке предупреди, че не е изключено световната икономика да се изправи пред нови критични предизвикателства през следващите месеци.

Източник: http://www.investor.bg/?cat=6&id=85769

Голяма част от банките в САЩ са на печалба

Осем са вече големите банки в САЩ, които отчитат печалби през второто тримесечие на 2009 г. Днес към групата, в която спадат трезори като Goldman Sachs и JP Morgan Chase се присъединиха Bank of America и Citigroup.

Bank of America отчете печалба от 3.2 млрд. долара за периода април-юни (или по $0.33 на акция) и приходи в размер на 33.1 млрд. долара, което е с 60% повече спрямо същияпериод преди година, предаде Finance.news.bg

Резултатите са по-добри от очакванията, според които печалбата трябваше да е между 0.28  и 0.29 долара на акция. За миналата година през второто тримесечие тя беше 0.72 долара на акция (или печалба в размер на 3.41 млрд. долара)
Нетните приходи на Bank of America за периода април-юни се покачват с 9%, до 11.9 млрд. долара. Освен това банката обяви, че през второто тримесечие е разширила кредитите си до повече от 211 млрд. долара.
Трезорът обяви, че са добавени резерви (провизии) за кредитни загуби в размер на 13.4 млрд. долара.

Резултатите на Citigroup показват нетна печалба от 3.1 млрд. долара за второто тримесечие на 2009 г., или печалба от 0.49 долара на акция (спрямо загуба от 0.55 долара на акция, или нетни загуби за 2.5 млрд. долара през второто тримесечие на 2008 г.). Приходите на банката са в размер на 29.97 млрд.долара спрямо постъпления за 17.54 млрд. долара преди година.
Данните са по-добри от очакванията – прогнозата беше за 0.31 долара на акция и приходи в размер на 21.136 млрд. долара. Принос за печалбата на Citigrup е продажбата на Morgan Stanley Smith Barney.

От Citigroup обявиха, че най-серизните предизвикателства остават потребителските кредити, като кредитите за второто тримесечие са се покачили с 81%, до 12.4 млрд. долара.

Източник:  Money.bg

Над 300 хотела – в ръцете на банките?

Над 300 хотела у нас отиват в ръцете на банките?

Заради спада в броя на туристите, собствениците на хотели са в силно затруднение да изплащат кредитите за строителството им и може в края на годината банките да се окажат собственици поне на 300 хотела. Това коментира пред Дарик Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. И националната банки, и правителството предприеха доста мерки по отношение на намаляване на основния лихвен процент, но няма никакво движение по отношение на лихвите на банките към инвеститорите в туризма, каза Драганов.

При липса на туристи, при липса на приходи в следствие на различните оферти, които бяха направени към туристите в посока намаляване на цените – офертите три седмици на цената на две, различни намаления и отстъпки, които стигат до минус 30 процента – всичко това намалява приходите с близо 25 процента от очакваните приходи в туризма. Тоест ние няма да получим парите, които сме получили миналата година, обясни още той. „И при условие че има такива тежки дългове, които трябва да се плащат и към банките – това означава, че банките действително трябва да помислят за някакви нови специалности от типа банкер-хотелиер, касиер-готвач и каквото и да е друго, но те ще станат собствениците на тази база, която в момента страда от това, че нито има туристи, нито има разбиране по отношение на сериозния финансов проблем, който ще възникне към края на лятото”, каза още Драганов.

Източник:  lev.bg