В Германия храната е по-евтина, отколкото в България

Германските супермаркети продължават да свалят цените. Докато експерти смятат, че това ще намали качеството, потребителите потриват доволно ръце. Сега ще ви докажем, че германската храна е по-евтина от българската, започва коментара си Йорданка Йорданова от  Дойче веле.

Вече повече от година супермаркетите в Германия водят тежка “ценова битка”. И докато за 2009 те намалиха цените си общо 12 пъти, за 2010, само до този месец, те вече за четвърти път обявяват понижаване на цените. Според експертите причината за надпреварата е жестоката конкуренция между вериги като Алди, Нето и Лидъл.

Хляб за по-малко от левче

От ожесточената ценова битка със сигурност печелят германските потребители, които и без друго са далеч по-облекчени в разходите си за хранителни продукти в сравнение с гражданите на други европейски държави, включително българите. Статистиката сочи, че разходите за храна представляват съвсем малка част от ежедневните разходи на германците – нещо, с което другите европейци не могат да се похвалят.

Въпреки че някои експерти сигнализират, че ниските цени ще се отразят зле на качеството и разнообразието на храните, подобни последствия все още не се забелязват. Германия си остава лидер в производството на хляб – предлагат се над 300 вида, а тестените изделия наброяват около 1 200. Най-евтино в супермаркетите може да се закупи франзела – за 0,35 евро. Цените на хлебните изделия в Алди напр. достигат до 1,05 евро, колкото струва пълнозърнест диетичен хляб.

Асортиментът на маргарините също е доста богат, а спектърът на цените е от 0,39 до 1,79 евро. Откъм мазнини за готвене на германския пазар може да се намери както обикновено слънчогледово олио за 0,99 евро, така и придобилото изключителна популярност напоследък олио от рапица, което струва около 1,79 евро. Зехтинът е малко по-скъп – цената му достига до 2,59 евро.

Пълен хладилник срещу малко пари

За килограм захар германският потребител брои около 0,69 евро, а килограм брашно супермаркетите предлагат на цена от 0,25 до 0,65 евро. В зависимост от вида килограм ориз може да се намери на цена от 0,89 евро до 1,39 – за ориз тип басмати. 600 грама кисело мляко пък могат да се купят за 0,55 евро.

При такива цени потребителската кошница на германците едва ли ще остане празна. Експерти обаче предупреждават, че политиката на намаляване на цените несъмнено ще се отрази негативно върху цялата верига на производство и предлагане на хранителни продукти – от земеделците до търговците на дребно.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_1543738041

Норвегия е най-доброто място за живеене

Норвегия е най-доброто място за живот, а Нигер – най-лошото, показват данни на ООН, цитирани от Ройтерс.

Индексът на Програмата на ООН за развитие е съставен от данни от 2007 г. за брутния вътрешен продукт на глава от населението, образование, продължителност на живота и други критерии.

Средната продължителност на живота в Нигер е около 50 години – с около 30 години по-малко от тази в Норвегия, показват данните. За всеки долар, припечелен от жител на Нигер, в Норвегия се печелят 85 долара.

Лихтенщайн пък има най-високата стойност на БВП на глава от населението – 85 383 долара, а най-бедни са хората в Конго, където средният доход на човек е 298 долара годишно.

Програмата на ООН за развитие публикува индекса си всяка година от 1990 г. насам.

В настоящата класация България е класирана на 61-о място в световния индекс.

ПРООН определя като държави с много високо равнище на човешко развитие онези с коефициент над 0,900.

За сравнение лидерът Норвегия е с 0,971, десетата Япония е с 0,960, 20-ата Нова Зеландия – с 0,950, а Германия, която е на 22-а позиция, е с 0,947.

България е с коефициент 0,840. През 2000 г. Страната ни е имала индекс 0,803.

С най-висок индекс сред страните от Централна и Източна Европа е Словения – 0,929, което я нарежда на 29-о място в списъка. Чехия е на 36-о място с 0,903.

Най-напред в класацията сред балканските държави е Гърция – на 25-о място с индекс 0,942.

Румъния, Черна гора и Сърбия заемат съответно 63-о, 65-о и 67-о място.

Албания е класирана на 70-о място, Македония – 72.

България, Румъния и Латвия – най-бедни в ЕС

България заедно с Румъния и Латвия е начело на европейската класация по ниво на бедност. Това показва нов доклад на ЕК за ефекта на социалните мерки върху жизнения стандарт. Според доклада този ефект е най-слаб у нас, а социалните плащания са намалили в България едва с 15 на сто риска от бедност.

За сравнение – в страни като Швеция, Дания и Холандия, чрез социални мерки рискът от бедност е намален с около 60%. Европейската комисия оценява риска от бедност на базата на това, какъв дял от хората не могат да плащат ипотеката си, наема или сметката си за ток и парно.

От значение е и това каква част от тях не могат да си позволят нов телевизор или хладилник, да се хранят пълноценно или да отидат на ваканция. /БНР

Световната банка ни сложи в черен списък

Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове. Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро. От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци. В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции. “По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове”, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. “Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. “продавачи на страх”. Те от това печелят”, добави финансистът. И икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. “В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни”, каза той. “Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят”, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.