Не трябва да очакваме скорошния крах на единната европейска валута. Това твърди австрийският график и дизайнер на евробанкнотите Роберт Калина, който през 90-те години на ХХ век разработи техния проект. Той смята, че перспективите на еврото не са чак толкова лоши, а проблемите са по-скоро в някои отделни страни.
“Според мен, крахът на еврото няма да се случи толкова бързо. Освен това, аз не вярвам това да стане и в дългосрочна перспектива”, каза пред “Дойче Веле” Калина. Спомняйки си създаването на еврото, Калина сподели, че е било необходимо да се откаже от портретите върху банкнотите. “Това беше една от най-важните идеи – да се предаде идеята с помощта на други символи”, отбеляза дизайнерът.
Той е убеден, че десет години след пускането в обръщение на еврото, “никой все още не измислил нищо по-добро”. “Доколкото ми е известно, Европейската централна банка вече работи над следващата серия банкноти, които ще имат същия мотив – мостове и арки”, добави дизайнерът. Той уточни, че главната цел на модификацията на банкнотите – това е защитата от фалшификации. Винаги трябва да сме една крачка пред фалшификаторите, добави Калина. Той посочи, че еврото се фалшифицира по-често, отколкото другите валути. Причината е в неговата привлекателност. “Както и с американските долари, така и с еврото можете да плащате в цял свят. Именно заради това, от една страна, е толкова сложна неговата фалшификация, а от друга – толкова интересна за фалшификаторите”, обобщи Калина.
Източник: Dir.bg
Енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е достигнала 10.3% от общото потребление на енергия в Европейския съюз през 2008 г., показват окончателните данни на “Евростат”. За сравнение енергията от ВЕИ през 2007г. е била 9.7%, а през 2006г. 8.8%. Директивата за целите за възобновяеми източници поставя конкретни цели пред всяка държава-член, които да помогнат за постигане на 20% енергия от ВЕИ до 2020г. С най-голям процент енергия от ВЕИ са Швеция, Финландия, Латвия, Австрия и Португалия. На първо място е Швеция с 44.4%, следвана от Финландия с 30.5%. най-малко енергия от ВЕИ добиват Малта – 0.2% и Люксембург – 2.1%. В България за 2008 г. енергията от ВЕИ е възлизала на 9.4% от общата консумация. Целта за страната ни през 2020г. е тя да бъде 16%. Възобновяемите енергийни източници включват слънчевата термална и фотоволтаична енергия, водни източници – включително морски и океански, вятър, геотермална енергия и биомаса.
Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2049982043
Норвегия е най-доброто място за живот, а Нигер – най-лошото, показват данни на ООН, цитирани от Ройтерс.
Индексът на Програмата на ООН за развитие е съставен от данни от 2007 г. за брутния вътрешен продукт на глава от населението, образование, продължителност на живота и други критерии.
Средната продължителност на живота в Нигер е около 50 години – с около 30 години по-малко от тази в Норвегия, показват данните. За всеки долар, припечелен от жител на Нигер, в Норвегия се печелят 85 долара.
Лихтенщайн пък има най-високата стойност на БВП на глава от населението – 85 383 долара, а най-бедни са хората в Конго, където средният доход на човек е 298 долара годишно.
Програмата на ООН за развитие публикува индекса си всяка година от 1990 г. насам.
В настоящата класация България е класирана на 61-о място в световния индекс.
ПРООН определя като държави с много високо равнище на човешко развитие онези с коефициент над 0,900.
За сравнение лидерът Норвегия е с 0,971, десетата Япония е с 0,960, 20-ата Нова Зеландия – с 0,950, а Германия, която е на 22-а позиция, е с 0,947.
България е с коефициент 0,840. През 2000 г. Страната ни е имала индекс 0,803.
С най-висок индекс сред страните от Централна и Източна Европа е Словения – 0,929, което я нарежда на 29-о място в списъка. Чехия е на 36-о място с 0,903.
Най-напред в класацията сред балканските държави е Гърция – на 25-о място с индекс 0,942.
Румъния, Черна гора и Сърбия заемат съответно 63-о, 65-о и 67-о място.
Албания е класирана на 70-о място, Македония – 72.
България заедно с Румъния и Латвия е начело на европейската класация по ниво на бедност. Това показва нов доклад на ЕК за ефекта на социалните мерки върху жизнения стандарт. Според доклада този ефект е най-слаб у нас, а социалните плащания са намалили в България едва с 15 на сто риска от бедност.
За сравнение – в страни като Швеция, Дания и Холандия, чрез социални мерки рискът от бедност е намален с около 60%. Европейската комисия оценява риска от бедност на базата на това, какъв дял от хората не могат да плащат ипотеката си, наема или сметката си за ток и парно.
От значение е и това каква част от тях не могат да си позволят нов телевизор или хладилник, да се хранят пълноценно или да отидат на ваканция. /БНР