10,3% от консумираната енергията е от възобновяеми източници в ЕС

Енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е достигнала 10.3% от общото потребление на енергия в Европейския съюз през 2008 г., показват окончателните данни на “Евростат”. За сравнение енергията от ВЕИ през 2007г. е била 9.7%, а през 2006г. 8.8%. Директивата за целите за възобновяеми източници поставя конкретни цели пред всяка държава-член, които да помогнат за постигане на 20% енергия от ВЕИ до 2020г. С най-голям процент енергия от ВЕИ са Швеция, Финландия, Латвия, Австрия и Португалия. На първо място е Швеция с 44.4%, следвана от Финландия с 30.5%. най-малко енергия от ВЕИ добиват Малта – 0.2% и Люксембург – 2.1%. В България за 2008 г. енергията от ВЕИ е възлизала на 9.4% от общата консумация. Целта за страната ни през 2020г. е тя да бъде 16%. Възобновяемите енергийни източници включват слънчевата термална и фотоволтаична енергия, водни източници – включително морски и океански, вятър, геотермална енергия и биомаса.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2049982043

Гръцките банки в България пред срив

България, която има най-малък бюджетен дефицит в Европейския съюз, рискува да стане свидетел на „изсмукване” на банките си заради финансовите проблеми на съседна Гърция, предупреди международната рейтингова агенция “Фич”, цитирана от “Новинар”.

Подозираме, че финансирането на дъщерните компании ще става все по-трудно през годината. Дори и гръцките банки да оставят без промяна краткосрочното финансиране на звената си, по-големият риск е, че рецесията принуждава банките майки – както гръцките, така и тези от Западна Европа като цяло – да намаляват експозициите си в Източна Европа“, казва Нийл Шиъринг, експерт за развиващите се пазари в Европа към Капитъл Икономикс.

Кредитният рейтинг на водещи гръцки банки бе намален от трите големи международни рейтингови агенции – “Фич”, “Стандарт енд Пуърс” и “Мууди’с”.

Преди дни, управителят на БНБ Иван Искров заяви, че няма никакви основания хората, депозирали пари в гръцките банки, опериращи у нас, да се притесняват.

Искров посъветва да се прави разлика между проблемите на бюджета на една държава и банковата й система.

Тази на Гърция е сред най-стабилните. Не може да се говори и за изтегляне на капитали към южната ни съседка, заяви Искров.

Гръцките банки контролират около 30% от банковия пазар у нас. Гръцката национална банка е собственик на ОББ, а Пощенска банка е собственост на Юробанк. Дъщерни дружества в България имат още “Пиреос” и “Емпорики”, която е част от френската група “Креди агрикол”. Алфа банк е регистрирала бизнеса си в България като клон.

Източник: http://news.ibox.bg/news/id_531149643

Върхът на лошите кредити предстои

Намаление на лихвите и по кредитите, и по депозитите, прогнозират икономистите на УниКредит Груп в последното си проучване за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, който представи частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г.

“Като цяло в периода след кризата (2012 – 2015) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007, особенно що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата”, обясни Павлов. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите, което на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането, ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на УниКредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат своя пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните нива от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат от отписване на активи поради рецесията, ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. „При тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките смятаме, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво”, обясни Павлов.

В отговор на натиска върху профитабилността, резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса, банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп.

„Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен, както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителният дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги”, смята Павлов.

„Пълното възстановяване от кризата изисква време, но обвързаността ни към региона се оказа определено правилната стратегия”, смята Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на УниКредит Груп в ЦИЕ.

По думите му банковият бизнес ще започне пълното си възстановяване през 2011 и “УниКредит Груп е напълно подготвена да се възползва от него”. „Групата определено печели от диверсификацията на бизнеса си. Наскоро обявеното увеличение на капитала още повече ще засили позициите и готовността ни да подкрепяме развитието на региона”, каза Гицони.

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът най-вероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат икономистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредита в момента следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсена на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове общо кредите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Ние не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опита на други страни преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка.

Банките ще трябва да обвържат понататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на УниКредит. В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании-майки в чужбина.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност – 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. Така, въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобален шок върху региона беше избегнат.

По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи опериращи в ЦИЕ спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарии, се посочва в доклада на УниКредит.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2000239921

КЗК наложи имуществена санкция от 5 584 570 лв. на „Райфайзенбанк България” ЕАД.

Над 5,5 млн. лв глоба за Райфайзенбанк България

Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция от 5 584 570 лв. на „Райфайзенбанк България” ЕАД.

Това е най-високата глоба, налагана някога от комисията.

Повод за образуване на производството е подаден до Комисията сигнал от гражданин, в който е посочено, че той и съпругата му, като клиенти на банката по договор за ипотечен кредит от октомври 2004 г., са получили безплатна застраховка „Живот” за целия период на договора.

Този бонус е бил предлаган от самата банка в периода 2004 – 2007 г.

През 2009г., след като съпругата на подателя на сигнала е починала и той е предприел необходимите действия за оповестяване на настъпилото застрахователно събитие, е станало ясно, че застраховката едностранно е прекратена от Райфайзенбанк, считано от 1 юни 2006 г.

Реакция
Райфайзен ще проучи мотивите на решението, след като го получи официално. От публикуваната до момента информация може да се заключи, че комисията е приела за установени обстоятелства, които не отразяват вярно фактическата обстановка по конкретния казус. Ако проучването покаже, че тези заключения на Райфайзенбанк са верни, банката ще обжалва решението по предвидения в закона ред

От събраните по преписката доказателства е видно, че банката е продължила да предлага тази застраховка към сключен договор за ипотечен кредит и след 1 юни 2006 г. В някои от рекламните съобщения дори изрично се е изтъквало, че безплатната застраховка „Живот” е за целия период на кредита.

Комисията счита, че предлагането на този бонус почти до края на 2007 г. и липсата на обяснения относно причините, наложили прекратяването на договора по инициатива на банката, показват намерението на финансовата институция да използва безплатното предлагане на застраховката единствено като способ за привличане на клиенти, без да е налице действително намерение услугата да бъде реално поддържана.

Освен вредата за потребителите, това поведение уврежда интересите и на конкурентите на пазара на финансови услуги, като поставя дружеството в привилегировано положение спрямо онези, които не предлагат безплатна застраховка или предлагат тази услуга, но и действително заделят необходимите средства за нейното изпълнение, изтъкват от КЗК.

При определяне на санкцията Комисията е взела под внимание съдействието от страна на ответника и постигнатото споразумение между банката и пострадалото лице, но също така и продължителния период на нарушението.

Източник:  http://news.ibox.bg/news/id_748523908

Оптимизъм за банковата система

Дълго чаканият момент, в който банките ще започнат да намаляват лихвите по заеми като че ли дойде. Няколко вече се престрашиха да предприемат тази стъпка. Дано обаче, това да не се окаже пръв и последен опит. Досега кредиторите наблягаха на набирането на ресурс, който надяваме се вече е достатъчен, за да се даде нов тласък на кредитирането. Разбира се първоначално ще е плахо и с не много сериозни корекции, като се надяваме и други банки да последват този пример, съобщават от www.moitepari.bg.

Говорейки за трупане на ресурс, сега е моментът да отбележим, че интересът и фокусът към него продължават да са на дневен ред. През септември лихвите по депозити останаха високи, което е доказателство, че банките все още изпитват нужда от всяка свободна единица ресурс. Показателно за това е, че сроковете на някои промоционални предложения бяха удължен. Статуквото, обаче не остана обичайното и се забеляза леко раздвижване. През септември не станахме свидетели на покачвания на лихви, дори напротив, някои банки вече свалиха своите. Въпреки това, макар и намалени малко те остават високи.

Срочни депозити

През месец септември банковите институции проявиха висока интензивност във всички посоки. Единадесет на брой бяха банките, които промениха офертите си по срочни депозити. Това, което заслужава внимание е, че поведението на банките, целящо привличане на свеж ресурс се оказа разнопосочно. Едни от тях удължиха сроковете на промоционалните си кампании, други започнаха активно предлагане на нови депозити, а трети коригираха лихвите си в посока намаление. За значително понижаване на предлаганите годишни лихви по срочни депозити обаче все още е рано да се говори. Спадът на лихвените равнища е реалност, но все още не е закономерност.

Потребителски кредити

През изминалият месец бяха коригирани и лихвите по потребителските кредити, предгалани от Райфайзенбанк България. Промените се изразяват в намаляване на лихвите по новоотпусканите кредити с около 0.5 – 1.5 п.п. Намалените лихви се отнасят основно за кредитите, обезпечени с поръчителство. Така например, потребителските кредити с поръчител и превод на работна заплата в лева се отпускат с лихва от 12.95%, при предишна от 14.45%. Същият кредит, в евро, се предлага с лихва от 11.95%, при стара стойност от 12.45%.

Жилищни и ипотечни кредити

На фона на отминалите месеци не можем да отречем, че новият бизнес сезон започна с раздвижване на пазара на ипотечни кредити. Дългоочакваният момент вече е факт, доколкото може да се говори за нещо значимо случило се. Четири банки през изминалия месец привлякоха вниманието. Макар и да не е голям техния брой, ясно пролича от поведението им, че желание за промяна има. Този път стъпките бяха в положителна посока, като подобряването на офертите на тези банки вече е налице. Няколкото положителни сигнала, обаче не бива да бъдат повод за прибързани заключения. И преди да заключим, че кризата вече е отминала и предстоят още подобрения в предложенията на банките, нека първо да проследим какво ще се случи през следващите месеци – поне до края на годината. Въпреки, че това са първи, плахи опити да се промени досегашното състояние, окуражаващ е фактът, че се търсят варианти за промяната му.

Застраховка „Гражданска отговорност”

Около средата на изминалия месец Лев Инс увеличиха тарифата по задължителната си застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Завишението беше с около 10 лв. Според новите условия на компанията за лек автомобил със софийски регистрационен номер най-ниска е цената за автомобили до 1500 куб.см и при еднократно заплащане на годишната премия от 149.60 лв. (без стикер и вноска за ГФ).

Индекси МОИТЕ ПАРИ

След дългия, повече от година, период на ръст на индексите, през септември те показаха, че могат да се движат и в друга посока, освен нагоре. Отдавна не бяха регистрирани понижения в стойностите им. Е, вече и това е факт. Засега, обаче не бива да се правят прибързани заключения относно обръщането на тенденцията. Все пак индикацията, която се дава само в един месец не бива да служи за заключения, които да са меродавни за периодите след това. Тепърва ще ставаме свидетели дали тенденцията ще поде подета и от други банки или това е само моментно състояние за няколко месеца. Въпреки всичко е нужно да се отбележи, че макар и плахи и малко на брой, опитите да се подобрят условията по ипотечните заеми продължават.

През изминалия месец и двата индекса отбелязват известен спад, като този в евро е по-изразителен. Сега, когато лихвите по депозити са все още доста високи, скорошно и чувствително понижение на лихвите по кредити не бива да се очаква. Макар и да станахме свидетели вече на някои корекции в лихви по депозити в посока надолу, това все още не дава отражение върху заемите. Това е и причината Индекс МОИТЕ ПАРИ – BGN да не отчита по-сериозно понижение. Септември започна и завърши с корекциите по офертите на 4 банки, които предопределиха и стойността на индекса.

Новата му стойност е 11.82%, което с 5 базисни пункта по-ниско от предходната му стойност. На практика това е минимално подобрение, но все пак подобрение. И четирите банки с корекции подобряват своите предложения, нещо, което не се беше случвало продължителен период от време.

Първата от банките, която подобри своите оферти е Юробанк И Еф Джи България. Промените бяха разнопосочни, но решаващи за Годишния процент на разход (ГПР) по офертата се оказаха лихвата, процентът на финансиране и застрахователната премия по нововъведената застраховка „Живот”. В резултат на повишаване на процента на финансиране, лихвата досега попадаше в диапазона с по-високи лихви. Сега, след промените тази лихва е в по-ниския праг, а наред с това и по-ниска.

Така, като резултат от това тя сега е с 0.75 п.п. по-ниска. Нововъведената застраховка, обаче успя да неутрализира в значима степен тази положителна стъпка. Месечната премия от 4.67% (начислена върху месечната вноска) се оказа достатъчно висока, за да не позволи подобрението на офертата да е по-изразително. Поради тази причина то се изрази само в 6 базисни пункта.

Райфайзенбанк е втората банка, която предложи на своите клиенти по-добри предложения. Нейната най-добра оферта през септември струваше с 1.67 п.п. по-малко. Тук корекцията, както се вижда е чувствителна и тя се дължи на понижаването на лихвата с 1.50 п.п.

С по-добра оферта на пазара излезе и СИБанк. Тя представи нов продукт, който към момента е и най-атрактивното й предложение. На практика промяна в лихвените нива няма и преимуществата за клиентите ще бъде намалената с 50% застраховка „Живот” и отпадането на застраховка „Имот”. Именно това даде отражение и върху ГПР по офертата. За жалост тя се подобри само с 6 базисни пункта.

На последно, но не и по значение са промените, които УниКредит Булбанк предприеха през миналия месец. Промяната, която пряко рефлектира върху ГПР на по най-добрата оферта на банката е понижаването на лихвата. Понижението, обаче се оказа малко – само 10 базисни пункта. Резонно ефекта върху ГПР беше в същите граници. Въпреки това малко понижение, предвид тежестта на банката в индекса, тя допринесе за намаляването на стойността му с два от петте базисни пункта.

Индекс МОИТЕ ПАРИ – EUR

Ако трябва с нещо да запомним месец септември, то ще е с поевтиняването на евровите заеми. Понижаването на индекса е чувствително. С цели 0.42 п.п. се понижи той и достигана ниво от 10.34%. Банките, чиито корекции в условията по продуктите им предопределиха стойността на индекса са същите 4 банки, които определиха стойността и на левовия индекс.

Юробанк И Еф Джи България е първата от банките с промени. Както при левовите заеми, така и тук промените са в сходна посока. Основно за размера на ГПР оказаха влияние отново лихвата, процентът на финансиране и застрахователната премия по нововъведената застраховка „Живот”. След тези промени лихвата и по тези кредити е в по-ниския праг, а наред с това и по-ниска. Комбинираният ефект от това е лихва с точно 1 п.п. по-ниска. Нововъведената застраховка и тук успя да неутрализира в определена степен тази положителна стъпка.

Въпреки това положителният ефект се изразява в ГПР по-нисък с 0.42, което от своя страна намали стойността на индекса с 3 базисни пункта.

Втората от банките с промени е Райфайзенбанк. Нейната най-добра оферта през септември се подобри с 0.88 п.п. И тук корекцията се дължи на понижаването на лихвата като в евровия вариант на кредита тя намалява с 0.80 п.п.

Новият продукт на СИБанк и в евро показва подобрение. С отпадането на застраховка „Имот” и намалената с 50% застраховка „Живот”, нейното най-добро предложение се подобри със 7 базисни пункта. За съжаление това подобрение е твърде слабо практически не повлиява върху стойността на индекса.

При евровите заеми най-съществени корекции предприе УниКредит Булбанк. Всъщност основната промяна е в политиката на банката за връщане на диференциацията на лихвите в зависимост от валутата. Досегашната практика беше еднакви лихви за кредити в лева и евро. Традиционно по-ниските лихви в единната европейска валута веднага дадоха своето отражение. Също така праговете на лихвите вече са два. Сравнено с досегашното определяне на лихвите, най-доброто предложение на банката попада в праг където вече лихвата е с 1.41 п.п. по-изгодна. Отражението върху ГПР е с 1.59 п.п. Положителният ефект се усилва допълнително от високото тегло на банката в индекса. В резултат на това влиянието върху индекса е в посока на понижаването му с 32 базисни пункта.

Статията е взета от: http://money.ibox.bg/news/id_1596558903

По-ниски лихви

Така очакваният момент, в който лихвите ще почнат да падат, като че ли дойде, сочи анализът на сайта “Моите пари” през септември.

При потребителските заеми една от банките е свалила лихвата с 0,5-1,5% основно за такива, обезпечени с поръчителство. Така оскъпяването им е паднало до 12,95 насто, ако са в левове. Същият кредит в евро се предлага с лихва 11,95%.

При ипотечните кредити сваляне на лихвите е имало при четири банки. Няколкото положителни сигнала обаче не бивало да са повод за прибързани анализи, важно било какво ще се случи и до края на годината, твърдят от “Моите пари”.

Високи се запазили лихвите през септември и при депозитите. При единадесет банки е имало промени на офертите. Поведението на трезорите е било разнопосочно при набирането на свеж ресурс. Едни удължили сроковете на промоционалните си кампании, други започнали активно предлагане на нови депозити. При трети обаче е имало и понижение на лихвите. За значително такова още не можело да се говори – поне до края на годината и началото на следващата. (24часа)

Голяма част от банките в САЩ са на печалба

Осем са вече големите банки в САЩ, които отчитат печалби през второто тримесечие на 2009 г. Днес към групата, в която спадат трезори като Goldman Sachs и JP Morgan Chase се присъединиха Bank of America и Citigroup.

Bank of America отчете печалба от 3.2 млрд. долара за периода април-юни (или по $0.33 на акция) и приходи в размер на 33.1 млрд. долара, което е с 60% повече спрямо същияпериод преди година, предаде Finance.news.bg

Резултатите са по-добри от очакванията, според които печалбата трябваше да е между 0.28  и 0.29 долара на акция. За миналата година през второто тримесечие тя беше 0.72 долара на акция (или печалба в размер на 3.41 млрд. долара)
Нетните приходи на Bank of America за периода април-юни се покачват с 9%, до 11.9 млрд. долара. Освен това банката обяви, че през второто тримесечие е разширила кредитите си до повече от 211 млрд. долара.
Трезорът обяви, че са добавени резерви (провизии) за кредитни загуби в размер на 13.4 млрд. долара.

Резултатите на Citigroup показват нетна печалба от 3.1 млрд. долара за второто тримесечие на 2009 г., или печалба от 0.49 долара на акция (спрямо загуба от 0.55 долара на акция, или нетни загуби за 2.5 млрд. долара през второто тримесечие на 2008 г.). Приходите на банката са в размер на 29.97 млрд.долара спрямо постъпления за 17.54 млрд. долара преди година.
Данните са по-добри от очакванията – прогнозата беше за 0.31 долара на акция и приходи в размер на 21.136 млрд. долара. Принос за печалбата на Citigrup е продажбата на Morgan Stanley Smith Barney.

От Citigroup обявиха, че най-серизните предизвикателства остават потребителските кредити, като кредитите за второто тримесечие са се покачили с 81%, до 12.4 млрд. долара.

Източник:  Money.bg

Списък с български банки и техните BIC кодове

ТБ Алианц България,BIC: BUINBGSF

Алфа банк – клон България, BIC: CRBABGSF

БНП Париба, BIC: BNPABGSF

Българо-американска кредитна банка, BIC: BGUSBGSF

Пощенска банка, BIC: BPBIBGSF

Търговска банка Д (бивша Демирбанк),

BIC: DEMIBGSF Банка ДСК, BIC: STSABGSF

Емпорики банк България, BIC:BINVBGSF

ТБ Запад-Изток, BIC: WEBKBGSF

Инвестбанк, BIC: IORTBGSF

ИНГ Банк, BIC: INGBBGSF

Интернешенъл Ассет Банк, BIC: IABGBGSF

Корпоративна търговска банка, BIC: KORPBGSF

МКБЮнионбанк, BIC: CBUNBGSF

Българска банка за развитие, BIC: NASBBGSF

Обединена българска банка, BIC: UBBSBGSF

Общинска банка, BIC: SOMBBGSF

Пиреос Евробанк, BIC: PIRBBGSF

Прокредит банк, BIC: PRCBBGSF

Първа инвестиционна банка, BIC: FINVBGSF

Райфайзенбанк България BIC: RZBBBGSF

Стопанска и инвестиционна банка, BIC: BUIBBGSF

СЖ Експресбанк, BIC: TTBBBG22

Тексимбанк, BIC: TEXIBGSF

Токуда Банк, BIC: CREXBGSF

Уникредит Булбанк, BIC: UNCRBGSF

Централна кооперативна банка, BIC: CECBBGSF

До края на годината няма да има намаляване на лихвите по кредитите.

До края на годината няма да има намаляване на лихвите по кредитите.

Тази прогноза направи Бисер Манолов, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на семинар в Боровец.

По думите му банковата система у нас е стабилна, а кредитните институции се държат напълно адекватно, съобщи Дарик радио. В момента във Фонда за гарантиране на влоговете има 855 млн. лева, а общият размер на депозитите в банките е над 12.8 млрд. лева, повечето от които на физически лица.
Според Манолов в момента банките имат изключително адекватно поведение на база икономическа реалност. Тяхното поведение е по-циклично, което означава, че кредитната рестрикция, която те са наложили, е обяснима. По думите му, в момента банките имат желание да кредитират, но компаниите, които кандидатстват за финансиране, не могат да покажат положителни парични потоци, което прави проекта неактивен и банките, съвсем резонно, налагат и по-тежки условия. Фондът гарантира депозити до 100 000 лева.
Манолов напомни, че според директива на Европейската комисия от 2010 година всички страни членки трябва да гарантират вложения в банките до 100 000 евро. Единствено депозитите, на които лихвата е договорена в размер, различен от обявените тарифи на банките, остават извън тази защита.
Източник: dir.bg

Световната банка ни сложи в черен списък

Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове. Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро. От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци. В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции. “По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове”, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. “Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. “продавачи на страх”. Те от това печелят”, добави финансистът. И икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. “В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни”, каза той. “Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят”, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.