Рецесията върнала икономиката ни към 1985 г.

Заетостта у нас се е понижавала с 1% годишно след въвеждането на валутния борд, а кризата е върнала обема на производството ни до нивата от 1985 г. Това показва проучване на Българската стопанска камара и Фондация Фридрих Еберт, което беше представено днес. В него се посочва, че за една година промишленият ни сектор се е свил с 20% заради кризата.

Успоредно с ролята си на стабилизатор на финансовата система валутният борд е и възпиращ фактор  особено з експортно ориентираните производство. Заради механизма се очаква българската икономика да излезе по-трудно от рецесията, посочват авторите на изследването.

Според тях икономическата криза ни е връхлетяла точно когато индустрията е достигнала пиковите нива от 1988-89 година.

За последните десет години производителността на труда се е увеличила с 50%, но това основно се дължи на задържане нивото на заплатите, а не на технологичното развитие.

Отраслите, които по-малко са засегнати от кризата у нас в момента са въгледобива, дървопреработването, производството на хартия, пластмаси и метални изделия.

Позициите си подобряват хранителновкусовата промишленост и текстила, но без  прозиводстово на дрехи.

По данни от изследването изключително влошено е състоянието на машиностроенето, нефтопреработването, химическата и електронната промишленост.

Върхът на лошите кредити предстои

Намаление на лихвите и по кредитите, и по депозитите, прогнозират икономистите на УниКредит Груп в последното си проучване за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, който представи частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г.

“Като цяло в периода след кризата (2012 – 2015) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007, особенно що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата”, обясни Павлов. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите, което на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането, ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на УниКредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат своя пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните нива от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат от отписване на активи поради рецесията, ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. „При тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките смятаме, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво”, обясни Павлов.

В отговор на натиска върху профитабилността, резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса, банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп.

„Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен, както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителният дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги”, смята Павлов.

„Пълното възстановяване от кризата изисква време, но обвързаността ни към региона се оказа определено правилната стратегия”, смята Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на УниКредит Груп в ЦИЕ.

По думите му банковият бизнес ще започне пълното си възстановяване през 2011 и “УниКредит Груп е напълно подготвена да се възползва от него”. „Групата определено печели от диверсификацията на бизнеса си. Наскоро обявеното увеличение на капитала още повече ще засили позициите и готовността ни да подкрепяме развитието на региона”, каза Гицони.

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът най-вероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат икономистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредита в момента следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсена на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове общо кредите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Ние не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опита на други страни преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка.

Банките ще трябва да обвържат понататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на УниКредит. В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании-майки в чужбина.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност – 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. Така, въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобален шок върху региона беше избегнат.

По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи опериращи в ЦИЕ спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарии, се посочва в доклада на УниКредит.

Източник: http://money.ibox.bg/news/id_2000239921

Над 190 млн. евро внасят в хазната пивоварните фирми у нас

Над 190 милиона евро е платил към бюджета на страната пивоварнитеа компании у нас през 2008 г, от които 51 млн. евро за социални осигуровки и данъци върху доходите на физическите лица, заети в бранша и свързаните сектори. Останалите 96 млн. евро са дадени за ДДС и 43,3 млн. евро (84,8 млн. лева) за платен акциз от пивоварните компании в страната. Това показват данните на Съюза на пивоварите в България (СПБ). Производителите на бира в страната плащат към бюджета 10% корпоративен данък върху печалбата и 5% данък върху дивидентите. През последните години в повечето случаи печалбата се реинвестира в модернизация и обновяване на производството. В индустрията няма т. нар. „сив сектор”. Пазарът обаче през девет месеца на 2009 г. се е свил. Продажбите на бира са намалели с около 10%. Пивото в РЕТ опаковки доминират с 47% пазарн дял. Следват продажбите в стъклени бутилки – 43%, а останалите 10% се разпределят между реализация на бира в кенове и кегове. В рамките на три пиво тура, организирани от СПБ, преди посещението на пивоварната на „Загорка” АД в Стара Загора, бяха представени пивоварните на „Болярка ВТ” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво” АД и хмеловите фабрики на Булхопс ООД във Велинград. Посещенията са своеобразни „дни на отворени врати” за медиите и доказателство за пълната прозрачност в пивоварния бранш и гаранция за чистотата на произвежданата бира. Членове на СПБ са „Болярка ВТ” АД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво” АД. Всички пивоварни компании са акционерни дружества, регистрирани в страната и опериращи в пълно съответствие с българското законодателство.