По думите му банковата система у нас е стабилна, а кредитните институции се държат напълно адекватно, съобщи Дарик радио. В момента във Фонда за гарантиране на влоговете има 855 млн. лева, а общият размер на депозитите в банките е над 12.8 млрд. лева, повечето от които на физически лица.
Според Манолов в момента банките имат изключително адекватно поведение на база икономическа реалност. Тяхното поведение е по-циклично, което означава, че кредитната рестрикция, която те са наложили, е обяснима. По думите му, в момента банките имат желание да кредитират, но компаниите, които кандидатстват за финансиране, не могат да покажат положителни парични потоци, което прави проекта неактивен и банките, съвсем резонно, налагат и по-тежки условия. Фондът гарантира депозити до 100 000 лева.
Манолов напомни, че според директива на Европейската комисия от 2010 година всички страни членки трябва да гарантират вложения в банките до 100 000 евро. Единствено депозитите, на които лихвата е договорена в размер, различен от обявените тарифи на банките, остават извън тази защита.
До края на годината няма да има намаляване на лихвите по кредитите.
До края на годината няма да има намаляване на лихвите по кредитите.
Тази прогноза направи Бисер Манолов, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, на семинар в Боровец.
Източник: dir.bg
Световната банка ни сложи в черен списък
Световната банка поднесе вчера поредната порция негативни новини за финансовата стабилност в България. В свой доклад тя сложи страната ни в една група с Латвия и Беларус, които са в много по-тежко финансово състояние. Според банката трите страни нямат достатъчно международни валутни резерви, за да покрият краткосрочните си външни дългове. Краткосрочният дълг на Латвия достигна 250% от резерва й, който е 3.9 млрд. долара. Дългът на Беларус пък е 290% от резерва й. В България съотношението е малко над 100%, но тя също е сложена в черния списък. Данните на БНБ сочат, че краткосрочният външен дълг на България в края на март е бил 13 млрд. евро, а международните валутни резерви – 11.8 млрд. евро. От началото на годината до края на март краткосрочният външен дълг на България е намалял с 203 млн. евро, или 1.5%, сочат данните на БНБ. Валутните резерви обаче са паднали с 1.8 млрд. евро. В сравнение с март м. г. краткосрочният дълг се е увеличил с 3.1 млрд. евро, или 31%. Огромната част от тези пари – към 2.6 млрд. евро, обаче бяха наляти в българската банкова система от чуждестранните банки майки. Причината е, че тогава кризата все още не беше в разгара си и кредитирането у нас беше в разцвет. В края на годината обаче настъпи стагнация, чуждите трезори спряха финансирането и започнаха да изтеглят капитали. Именно това е причината за намаляването на краткосрочния външен дълг през последните месеци. В доклада се намеква, че България тепърва ще търси подпомагане, защото държави, които нямат огромни резерви в чужда валута, при проблем трябва да търсят или капиталови потоци от официални източници, или финансиране от международни финансови институции. “По-голяма глупост в последно време не бях чувал. България няма да изпита никакви затруднения при изплащането на външните си дългове”, коментира финансистът Емил Хърсев. Структурата на дълга на България и Беларус, например, е коренно различна. “Не трябва да се обръща внимание на подобни разсъждения на т. нар. “продавачи на страх”. Те от това печелят”, добави финансистът. И икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов не вижда причини за притеснения. “В по-голямата си част това са депозити на чужди банки в техни филиали и дъщерни банки у нас, които са раздали значителна част от тях като кредити. Тези пари не могат внезапно да бъдат поискани и да изтекат от България. Освен това равнищата на нашия външен дълг са направо скромни в сравнение с цитираните по-горе страни”, каза той. “Няма никакви притеснителни тенденции, че резервите могат да се изчерпят”, коментира икономистът Димитър Чобанов. Той добави, че българската икономика засега показва, че има възможност да изплаща краткосрочния си дълг. Според Чобанов ситуацията в Латвия е много по-различна от тази в България, защото там има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд и в последно време балтийската държава съкращава резервите си, за да поддържа курса. Това у нас е невъзможно заради борда.
Запитванията за кредит бележат ръст
Posted by pavel in Финанси on 06 22nd, 2009 | no responses
Сериозен скок в броя на запитванията за кредит отчитат агенциите, които предлагат консултации в избора на банков заем.
През последния месец те са с 20% повече, съобщи БиТиВи.
В момента от пет запитвания се стига до две реални сделки, уточняват консултантите.
Това не трябва много да ни радва и да връща оптимизма, който имахме 2006 – 2008 година на пазара, коментират обаче специалистите.
Според тях пазарът продължава да е рисков и всяка необмислена стъпка може да струва скъпо.
Богаташите у нас се ”топят”
Posted by pavel in Бизнес on 06 21st, 2009 | no responses
Икономическата криза “стопи“ богаташите в България, съобщава македонската агенция Макфакс, като се позовава на проучване на български медии. Според проучването броят на хората, които без проблеми са си позволявали луксозни стоки се е намалил на пет хиляди, докато през 2008 година били регистрирани 8 000 богаташи. Критериите за статут на богат човек в България предвиждали годишен приход от над 500 000 евро и годишен бюджет за купуване на луксозни стоки от най-малко 50 000 евро. Най-засегнати били хората, занимаващи се с недвижими имоти и банкерски услуги. За разлика от тях имало и такива, които са успели да спечелят от кризата, използвайки либералните процедури за достъп до еврофондовете, посочва агенцията.
Над 300 хотела – в ръцете на банките?
Над 300 хотела у нас отиват в ръцете на банките?
Заради спада в броя на туристите, собствениците на хотели са в силно затруднение да изплащат кредитите за строителството им и може в края на годината банките да се окажат собственици поне на 300 хотела. Това коментира пред Дарик Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. И националната банки, и правителството предприеха доста мерки по отношение на намаляване на основния лихвен процент, но няма никакво движение по отношение на лихвите на банките към инвеститорите в туризма, каза Драганов.
При липса на туристи, при липса на приходи в следствие на различните оферти, които бяха направени към туристите в посока намаляване на цените – офертите три седмици на цената на две, различни намаления и отстъпки, които стигат до минус 30 процента – всичко това намалява приходите с близо 25 процента от очакваните приходи в туризма. Тоест ние няма да получим парите, които сме получили миналата година, обясни още той. „И при условие че има такива тежки дългове, които трябва да се плащат и към банките – това означава, че банките действително трябва да помислят за някакви нови специалности от типа банкер-хотелиер, касиер-готвач и каквото и да е друго, но те ще станат собствениците на тази база, която в момента страда от това, че нито има туристи, нито има разбиране по отношение на сериозния финансов проблем, който ще възникне към края на лятото”, каза още Драганов.
Източник: lev.bg
Как да познаем, че рецесията е на път да си отиде?
Posted by admin in Българска Икономика on 06 19th, 2009 | no responses
Шест признака, по които да познаем, че рецесията е на път да си отиде…
1. Жилищните цени бележат ръст;
2. Процент безраотица се понижава трайно;
3. Националната валута се засилва;
4. Лихвените нива се съвземат от сегашните дъна
5. Стабилен ръст в одобрените ипотеки
6. Доверието на фондовите пазари се завръща
Добре дошли във Finansi.org
Posted by admin in Други on 06 19th, 2009 | one response
Здравейте и добре дошли във Financi.org. Посещавайте ни редовно и ще бъдете винаги в час с Световната Икономика